Редактор 
В малкото и иначе спокойно селце край Костинброд, нощите наскоро станаха неспокойни. Жителите започнали да чуват зловещи войове, които се разнасяли из тъмнината. Страхът бързо се разпространил, а сред хората се зародили слухове за мистериозен върколак, бродещ из селото.
“Беше около полунощ, когато чухме първите звуци. Звучеше като истински вълк, но някак… по-музикално!”, разказва 67-годишната баба Дона, която от десетилетия живее в района. Съседите й потвърдили, че неведнъж са били будени от странните звуци, напомнящи едновременно вой и музикален инструмент.
Ситуацията достигнала до местния кмет, който организирал “разследващ патрул” от най-смелите мъже в селото. Въоръжени с фенери, те се отправили към гората, откъдето се чували зловещите звуци. Голямата мистерия обаче се разплела по неочакван начин – вместо върколак, в сенките открили местния музикант Васил, който репетирал на своя саксофон.
“Аз просто обичам да свиря късно вечер – тогава имам най-много вдъхновение!”, оправдава се Васил, докато цялото село се смее на неочакваното разкритие. Оказало се, че специфичният звук на саксофона, съчетан с ехото в нощната тишина, създавал илюзията за страховит вой.
След първоначалния страх, историята за “Костинбродския върколак” се превърнала в местна шега. Дори се обмисля организирането на ежегоден фестивал с музика на саксофон и тематични костюми на върколаци, за да се отпразнува най-забавният слух, разтърсил селото.
Така една обикновена музикална репетиция се превърна в комично приключение, което дълго ще се разказва в Костинброд. цялото село
В малкото и иначе спокойно селце край Костинброд, нощите наскоро станаха неспокойни. Жителите започнали да чуват зловещи войове, които се разнасяли из тъмнината. Страхът бързо се разпространил, а сред хората се зародили слухове за мистериозен върколак, бродещ из селото.
“Беше около полунощ, когато чухме първите звуци. Звучеше като истински вълк, но някак… по-музикално!”, разказва 67-годишната баба Дона, която от десетилетия живее в района. Съседите й потвърдили, че неведнъж са били будени от странните звуци, напомнящи едновременно вой и музикален инструмент.
Ситуацията достигнала до местния кмет, който организирал “разследващ патрул” от най-смелите мъже в селото. Въоръжени с фенери, те се отправили към гората, откъдето се чували зловещите звуци. Голямата мистерия обаче се разплела по неочакван начин – вместо върколак, в сенките открили местния музикант Васил, който репетирал на своя саксофон.
“Аз просто обичам да свиря късно вечер – тогава имам най-много вдъхновение!”, оправдава се Васил, докато цялото село се смее на неочакваното разкритие. Оказало се, че специфичният звук на саксофона, съчетан с ехото в нощната тишина, създавал илюзията за страховит вой.
След първоначалния страх, историята за “Костинбродския върколак” се превърнала в местна шега. Дори се обмисля организирането на ежегоден фестивал с музика на саксофон и тематични костюми на върколаци, за да се отпразнува най-забавният слух, разтърсил селото.
Така една обикновена музикална репетиция се превърна в комично приключение, което дълго ще се разказва в Костинброд.
