Редактор 
На 21 май в Битоля ще бъде изправен пред съда нашият сънародник Люпчо Горгиевски – председател на Културния център „Иван Михайлов“. Това не е просто съдебно дело. Това е показен процес, целящ да заглуши гласа на българската истина в Македония.
➡️ Делото не е срещу човек, а срещу идентичност.
➡️ Не срещу действия, а срещу историческа памет.
➡️ Това е удар по българската дума, мисъл и присъствие на Балканите.
В негова защита ще застане Любчо Георгиевски – бивш премиер на Република Северна Македония, който има смелостта да застане открито зад българската истина. Малцина имат тази доблест. Още по-малко – държавници.
А в София? Парадокс, който не е случаен.
Докато един българин е съден, българската държава изплаща 5700 лв. месечно на кадър на ОМО „Илинден“ – организация, известна със своята антибългарска насоченост.
Този човек е бил активен македонист, членувал е във формация, чиито корени са в сръбската разузнавателна линия.
И днес? Днес представлява „български интереси“ със заплата от българските данъкоплатци.
➡️ Това не е грешка. Това е схема.
➡️ Истинските българи са МАЧКАНИ . Подменените са на държавна хранилка.
Службите – бездействие или обвързаност?
Българските служби за сигурност мълчат. Вместо да защитят българите в Македония, допуснаха те да бъдат подложени на унижения и репресии. Пропуснаха да реагират на антибългарските атаки. Дори в моментите, когато българското име се тъпчеше показно в Битоля, Охрид и Струмица, останаха безучастни. Проспаха – или съзнателно позволиха – действия, които пряко засягат националната ни сигурност. Вината не е абстрактна. Тя има конкретни носители. И те трябва да понесат отговорност – не институционално, а лично. С имена. С последствия.
Министерството на външните работи не прави изключение – неговото мълчание е равносилно на съгласие. А посолството на България в Скопие вече не е опора за сънародниците ни, а територия, заградена от чужди влияния и агентура. Не защитава българския интерес, не защитава българите. По-достойно би било да бъде закрито, отколкото да служи срещу националната кауза. Подмяната на целия състав – от портиерите до ръководителя на мисията – е неизбежна. Защото онова, което сами си причиняваме, не би могъл да ни го причини нито Сърбия, нито Русия, нито Северна Македония.
➡️ Тези въпроси изискват не коментар, а разследване.
➡️ Престъпно бездействие е също престъпление.
❓ Въпросите, на които българската държава дължи отговор:
И защо истинските българи са изоставени, а техните потисници – на държавна хранилка?
Кой предложи назначението на кадъра от ОМО „Илинден“?
утвърди заплатата му от 5700 лв.?
подписа договора?
С чие знание и подкрепа бе осъществено това?
Кой носи политическата и административната отговорност?
Време е за действия, не за протоколни изказвания
„Българският дух в Македония няма да бъде унищожен!
Нашата борба е справедлива, каузата – чиста, паметта – вечна!“
„Истинските българи са изоставени. Подменените – овластени. Докога?“
И финалът, който трябва да звучи в парламента:
Това, което се случва днес в България, не би било допуснато дори в държава като Бутан.
У нас агенти на чужди интереси, сръбски кадри, македонисти и политически подставени лица не само не са отстранени.
Те са подкрепени. Назначени. И на заплата.
И докато българите в Македония се борят за оцеляване,
София плаща на техните потисници.
