Осмият извънреден конгрес на македонската емиграция – 4 април 1901 година: Избори, разногласия и борбата на македонските българи

На 4 април 1901 година се провежда Осмият извънреден конгрес на македонската емиграция. Целта му е да избере ново ръководство на Върховния македонски освободителен комитет (ВМОК) и да определи стратегията за бъдещата борба за освобождението на Македония. Конгресът е изключително важен за бъдещето на македонската революционна организация.

Присъстващи делегати и основни групи

На събранието присъстват 123 делегати, които са разделени в три основни групи:

• Цончевисти – привърженици на Иван Цончев, които настояват за революционна линия.
• Сарафисти – следват по-умерената стратегия на Борис Сарафов.
• Привърженици на ВМОРО – застъпват идеите на революционното крило и активната борба за освобождението на Македония.

Общо 134 делегати са били поканени, но отсъстват 6 от тях, включително балбунарския делегат д-р Кушев, който почива преди събитието. След разделенията в мненията, конгресът преминава към избори за новия състав на ВМОК.

Избори за ново ръководство

На конгреса са предложени 13 кандидатури за новия състав на ВМОК. След гласуването на 122 делегати, резултатите са следните:

1. Димитър Владов (85 гласа)
2. Георги Минков (65 гласа)
3. Владимир Димитров (62 гласа)
4. Иван Кепов (60 гласа)
5. Георги Петров (59 гласа)
6. Стоян Михайловски (48 гласа)

Тези шестима стават част от новото ръководство на ВМОК. За съжаление, Гоце Делчев (46 гласа) и Иван Цончев (38 гласа) не успяват да влязат в новия комитет.

Нови назначения в ръководството

След изборите, новото ръководство на ВМОК избира своите ключови позиции:

• Стоян Михайловски е избран за председател.
• Владимир Димитров става подпредседател.
• Иван Кепов е назначен за секретар.
• Димитър Владов, Георги Минков и Георги Петров стават членове-съветници.

Това ново ръководство е резултат от политическите разногласия, но също така показва стратегическо планиране за бъдещето на организацията.

Групировки и разногласия

Основният въпрос, който разделя делегатите, е стратегията за бъдещето на организацията. На конгреса се обсъждат две основни линии:

• Революционната линия е подкрепяна от цончевистите, които настояват за по-активно въстание.
• Еволюционната линия е защитавана от сарафистите и привържениците на ВМОРО, които предпочитат по-постепенно подготвяне на въстание.

Тези различия водят до сериозен конфликт, но заседанията преминават в конструктивен дух. Все пак, всички делегати се обединяват около основната цел – освобождението на Македония.

Избори за председатели и секретари

Освен изборите за ръководство, конгресът избира и председател на събранието. Стоян Михайловски получава 80 гласа и става председател. За подпредседатели са избрани Димитър Владов (91 гласа) и Никола Габровски (52 гласа). За секретари на конгреса са избрани Лазар Вишин, Димитър Евстатиев, Върбан Хаджигенчев и Иван Йосифчев.

Избор на редактор на вестник „Реформи“

На същия конгрес е избран и Никола Харлаков за редактор на вестника „Реформи“. Този вестник ще играе ключова роля в разпространението на идеите на ВМОК и ще бъде важен инструмент за мобилизация и агитация сред македонските българи.

Заключение

Осмият извънреден конгрес на македонската емиграция на 4 април 1901 година е важен етап в борбата на македонските българи за освобождение. Новото ръководство, избрано на събитието, е резултат от вътрешни конфликти, но също така показва готовността на делегатите да продължат борбата с нови сили и стратегическо планиране. Въпреки разцеплението между различните групи, конгресът е важен момент за организацията, която ще играе ключова роля в бъдещето на македонската революционна борба.