
След парламентарните избори през октомври 2024 г. възникнаха съмнения относно честността на изборния процес. Опозиционни партии, наблюдатели и граждани подадоха жалби, обвинявайки институциите за изборни нарушения. Тези събития поставят под въпрос доверието в България и важността на действията на прокуратурата, Конституционния съд (КС) и Централната избирателна комисия (ЦИК).
Конституционният съд: Презпрецедентна реакция
Конституционният съд има основна роля в разглеждането на оспорванията. След като бяха подадени жалби от партии, обвиняващи ЦИК в нарушения, съдът започна проверка. Според доклад от 26 февруари 2025 г., 45% от проверените избирателни секции показват разминавания в резултатите. Конституционният съд поиска допълнителни проверки и изчисления от ЦИК, за да постанови решение.
КС подчерта, че само той може да определи законността на изборите. Те заявиха, че решението ще бъде взето въз основа на факти и доказателства, независимо от политическите натиски.
Реакцията на прокуратурата: Изземване на документи и забавяне на процеса
На 10 март 2025 г. прокуратурата иззе изборните документи и технически носители от “Информационно обслужване”. Те обосноваха действията си със съмнения за манипулации на резултатите. Това доведе до забавяне в преизчисляването и възпрепятства работата на ЦИК. Изземването обаче постави под въпрос прозрачността на изборния процес.
ЦИК изрази тревога, като посочи, че забавянето в преизчисляването може да подкопае доверието в изборите и да създаде правна несигурност.
Изявление на председателя на Конституционния съд Павлина Панова
Павлина Панова, председател на Конституционния съд, направи важно изявление на 10 март 2025 г. В него тя подчерта сериозни пречки в работата на съда. Според нея, ЦИК не изпълнява възложените й задължения да преизчисли изборните резултати. Тя посочи, че действията на “Информационно обслужване” – предаването на документи на прокуратурата без разрешението на съда – възпрепятстват дейността на Конституционния съд.
Тя заяви, че единствено Конституционният съд има правото да прецени законността на изборите, и че всички държавни органи трябва да му оказват съдействие, а не да възпрепятстват работата му.
Овинения към ЦИК и Информационно обслужване
Председателят на КС отправи сериозни обвинения към ЦИК и “Информационно обслужване”. Според Панова, техните действия са пречка за нормалното протичане на проверките и завършването на делото. Това поставя под въпрос не само прозрачността, но и правото на Конституционния съд да изпълнява своите правомощия.
Тези обвинения подчертават сериозните рискове за независимостта на съдебната система в България и важността на институционалната координация.
Анализ на ситуацията: Проблеми с правосъдието и прозрачността
Действията на прокуратурата и Конституционния съд поставят под въпрос прозрачността на изборния процес в България. Прокуратурата иззема документи с цел разследване на изборни нарушения, но това забавя работата на ЦИК и създава правни проблеми. Проблемите в координацията между институциите поставят под съмнение ефективността на изборния процес.
ЦИК също има своя роля в тези събития. Ако не изпълни задълженията си за преизчисляване, това може да доведе до нестабилност в правосъдието и допълнителни съмнения за честността на изборите.
Заключение
Ситуацията е сложна и изисква бързо и ефективно действие от всички институции. Конституционният съд, прокуратурата и ЦИК трябва да работят заедно, за да осигурят правосъдието и да възстановят доверието на гражданите в изборния процес. В противен случай политическите кризи и общественото недоволство ще се задълбочат.