Въведение
На 5 юни 2025 г. Европейският парламент трябваше да разгледа доклада за напредъка на Република Северна Македония към ЕС (известен като „докладът на Вайц“). Обикновено подобни документи се приемат без по-големи спорове. Въпреки това този път ситуацията се превърна в ключов момент на сблъсък между българските институции и европейските органи.
Спорни формулировки и защита на българската идентичност
При внимателно прочитане стана ясно, че част от текста съдържа формулировки, които засягат българската история. Например, в проекта за доклада се появиха пасажи, легитимиращи спорни исторически твърдения от македонистката школа. Тези тези години наред създаваха напрежение между София и Скопие. За България всяка дума, която може да се тълкува като отрицание на българските корени в Македония, е неприемлива. Затова ЕС следва да зачита консенсуса, приет през юли 2022 г.
Роля на Сдружение „Илиндень“
Своеобразен вододел в развитието на този казус беше активната реакция на неправителствените организации. По-специално, Сдружение „Илиндень“ игра централна роля. То изпрати няколко становища, сигнали и писма до българските институции, Европейския парламент и ключови комисии на ЕС. Чрез добре обмислена информационна кампания и лобиране организацията успя да ангажира евродепутати. Следователно докладът започна да се преосмисля.
Нощта преди гласуването премиерът на Северна Македония Мицковски алармира за опасността докладът да не бъде приет. В същото време Съветът на министрите на ЕС прие официален сигнал от София, в който се настояваше текстът или да бъде отхвърлен, или поне отложен.
Решение на Народното събрание
На 30 май 2025 г. Народното събрание единодушно гласува декларация за окончателно отхвърляне на доклада. В нея бяха подчертано три ключови момента:
- България остава верен пазител на правата на етническите българи в Северна Македония.
- Евроинтеграцията на Македония трябва да стъпва на обективни исторически факти.
- Приемането на спорни формулировки заплашва авторитета на България в ЕС.
Обаче, важен акцент беше поставен и върху европейската солидарност: България подкрепя присъединяването на Македония, но само ако историческите и културните разногласия се решават коректно.
Последствия и стратегическо значение
Следователно, на планираната дата за гласуване докладът беше отложен. Това решение се разглежда като втори символичен успех за Сдружение „Илиндень“. Сега отлагането на доклада позволява на експертите и дипломатите да преразгледат формулировките, като гарантират защита на българската история.
В допълнение, тази стъпка укрепва позициите на България в европейските институции. Ако докладът бъде ревизиран, ще се търси баланс между европейската перспектива на Северна Македония и критериите от българо-македонския диалог. Именно тук „Илиндень“ ще продължи да наблюдава работата и при нужда да оказва натиск както в София, така и в Брюксел.
Заключение
Отлагането на доклада изпраща ясен сигнал: когато става въпрос за националната памет, гражданските организации могат да постигнат реални резултати. При това чрез добре организирана кампания и конструктивен диалог с институциите на всички нива. В крайна сметка България показва, че е готова да защитава своята история и достойнство, докато подкрепя евроинтеграцията на своите съседи.