Редактор 
Политическата шизофрения на Християн Мицкоски: Между Запада и Изтока
Решението на Северна Македония да се въздържи при гласуването на украинската резолюция предизвика силни обществени реакции. Въпреки че страната е съюзник на Запада и член на НАТО, премиерът Християн Мицкоски демонстрира поведение, което озадачава както местната общественост, така и международните партньори.
Двойствената игра на Мицкоски
Фактът, че Северна Македония е била коспонсор на американската резолюция, но в крайна сметка не я е подкрепила, изглежда като проява на политическа шизофрения. Това действие показва липса на ясна външнополитическа стратегия и буди съмнения относно лоялността на правителството.
Този ход поставя страната в неприятна позиция – Западът може да започне да гледа на нея като на ненадежден партньор, докато Русия и нейните съюзници не биха я приели като свой сериозен съмишленик. Така Северна Македония рискува да остане в политически вакуум, където никой не ѝ вярва и никой не би я подкрепил в трудни времена.
Опасна геополитическа игра
Мицкоски изглежда иска да балансира между Запада и Изтока, но такава политика рядко води до положителни резултати. Историята показва, че малките държави, които се опитват да „седят на два стола“, често губят и двата.
Възможно ли е Северна Македония да се изолира в международен план заради непоследователността на своето управление? България, Гърция и Албания вече гледат на нея с подозрение заради неясната ѝ политика, а сега дори САЩ и ЕС могат да започнат да се съмняват в нейната преданост към западните ценности.
Какво следва?
Решението на Сърбия да подкрепи резолюцията за Украйна, докато Северна Македония се въздържа, е още едно доказателство за хаотичната дипломация на Скопие. Дори Белград, който традиционно поддържа добри отношения с Москва, се оказа по-решителен.
Мицкоски трябва да избере дали ще следва твърдо западния път или ще рискува да изолира страната си, поставяйки я в несигурна позиция. Ако продължи с непоследователната си политика, Северна Македония може да се окаже не просто в международна изолация, но и без подкрепа, когато самата тя има най-голяма нужда от нея.
Този хаос в политическото ръководство на страната показва липса на визия и стратегическо мислене. А това е опасно за държава, която се намира в сложен геополитически регион.
