❗ Присъдите в Страсбург: Не за признаване на „македонски“ етнос в България, а за право на сдружаване

През последните години Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург постанови няколко решения, свързани с отказите на българските институции да регистрират сдружения и партии, които декларират етническа основа – включително организации, твърдящи, че представляват „македонско малцинство“ в България.

Тези решения често биват умишлено или погрешно тълкувани от определени политически и медийни кръгове като натиск върху България за признаване на „македонски етнос“ – твърдение, което не отговаря на съдържанието на самите решения.

⚖️ Конституцията на България забранява етнически партии

Чл. 11, ал. 4 от Конституцията на Република България гласи:

„Не се допускат политически партии на етническа, расова или верска основа.“

На тази база българските съдилища отхвърлят регистрации на формации, които декларират принадлежност към конкретна етническа група – независимо дали става въпрос за „македонци“, помаци, турци или други.

ЕСПЧ разглежда подобни случаи не заради етноса, а от гледна точка на правото на свободно сдружаване, заложено в чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека.

⚠️ Какво казва решението по делото „ОМО Илинден и други срещу България“?

В решението по това дело, Страсбургският съд установява нарушение на правото на сдружаване, но никъде не признава съществуването на „македонски етнос“ в България, нито настоява за такова официално признаване от българската държава.

Съдът не се произнася по въпроса кой е „македонец“ и дали има такова малцинство в България, а само дали отказът за регистрация нарушава правото на хората да се обединяват по убеждение.

✍️ Преспанският договор и международната дефиниция на „македонски“

През 2018 г. Република Северна Македония подписа Преспанския договор с Гърция. Според договора:

Терминът „македонски“ в международен контекст се отнася единствено до гражданите и културата на Република Северна Македония.

Скопие изрично се отказа от каквито и да било културни, исторически или езикови претенции извън своята територия, включително към България.

Следователно няма международна или правна основа България да признава „македонски етнос“ на своя територия.

🛑 Време е политиците да използват точната терминология

Българските институции, медии и политици трябва да се придържат към коректна и дипломатически обоснована терминология. При официална комуникация трябва:

• Да се използва пълното наименование „Република Северна Македония“;
• Да се избягва употребата на „македонци“ за гражданите на РСМ – правилното е „северномакедонци“;
• Да се подчертава, че историческите „македонци“ са българите от географската област Македония.

Заключение

Решенията на ЕСПЧ не принуждават България да признава „македонски етнос“. Те защитават правото на сдружаване – не правото на политически измислици и външни внушения. Истината е една: България има суверенното право да определя своята конституционна рамка, а българските македонци са част от българския народ – по произход, история и сърце.