📰 Аспарух Гаврилоски – българският дух зад югославската фасада

Когато името говори повече от идеологията

Историята познава имена, които крещят от тишината. Такъв е случаят с Аспарух Гаврилоски – югославски партизанин, роден през 1923 г. в село Връбяни, Охридско, и загинал през септември 1944 г. в бой с албански балисти.

Но преди да стане „народен герой“, той е дете в село под властта на Кралството на сърби, хървати и словенци, където всякаква българска идентичност е забранена и преследвана. И въпреки това, родителите му го кръщават Аспарух – не Стеван, не Душан, а на кан Аспарух – основателя на Дунавска България.

🛑 Контекстът: Забрана, сръбска църква и натиск

В периода 1919–1941 г.:

• Българската екзархия е забранена.
• Всички диоцези са подчинени на Сръбската патриаршия.
• Българският език и образование са подложени на гонения.
• Името “Аспарух” е немислимо в официалната сръбска номенклатура.

Това е време, в което българщината оцелява под натиска на чужд духовен и културен гнет. И точно тя проговаря в избора на това име.

📖 Книгата от 1972 г. – случайна истина в македонистка епоха

📚 Справката се основава на книгата „Огненото лице на Дебърца Караорманска“ от Стојмир Ристески и Трајан Петровски, издадена в Скопие през 1972 г.
В нея е включена биография на Аспарух Георгиев Гаврилоски, земеделец от село Връбяни, роден на 2 януари 1923 г.
Въпреки партизанския му статут и македонисткия дух на изданието, името не е заличено, не е променено, а е оставено черно на бяло – такова, каквото го е дал баща му.

„Аспарух Георгиев Гаврилоски, земјоделец од с. Врбјани…“

🧭 Анализ: Историята не може да се преправи напълно

Името не е литературна приумица, нито партизански псевдоним. То е съзнателен избор, направен от родители в сръбски диоцез, под сръбски закон, с риск за репресии.

Това е активен акт на съпротива, какъвто се среща често сред онези фамилии, които никога не са се отказали от българщината – дори и когато са принудени да живеят под чуждо знаме.

🔚 Заключение: Едно име, цяла памет

Аспарух Гаврилоски може би е загинал с петокрака звезда на фуражката, но е роден с името на кан, не на другар.
Неговото име остава скромно, но мощно свидетелство за това, че българската идентичност е била жива, предавана и защитавана – дори когато всичко останало е било забранено.