
Наказанието на Александър Стамболийски на 14 юни 1923 г. е събитие с дълбоки исторически и морални последствия за България. То не е просто акт на насилие, а символично възмездие за едно национално предателство. Истината за този ден не трябва да бъде подменяна с политическа коректност или исторически измивки.
✍️ Наказанието на Александър Стамболийски и Нишкият договор
На 23 март 1923 г. в град Ниш, Александър Стамболийски подписва договор със Сърбия, в който поема ангажимент:
- да разпусне македонските чети,
- да предаде българските войводи,
- да прекрати всякаква помощ за българите във Вардарска Македония.
С този акт, той предава не само каузата за Македония, но и националния интерес. Следователно, наказанието не е отмъщение, а историческа реакция.
⚔️ Как беше изпълнено наказанието на Александър Стамболийски
На 11 юни 1923 г. започва акция по неговото издирване, ръководена от Величко Велянов – Скопския войвода, със съдействието на капитан Иван Харлаков. На 13 юни е заловен край село Голак. А на 14 юни – екзекутиран.
„Който предаде Македония – ще плати с глава.“
🕯️ Значението на наказанието на Александър Стамболийски днес
Днес, когато отново се опитват да наричат предателството „дипломация“, трябва да помним уроците от историята. Българската кауза в Македония не подлежи на търговия.
Ние няма да забравим. Ние няма да мълчим.