📰 12 юни – Рождението на Борис Сарафов: Българският офицер, който посвети живота си на Македония

На 12 юни 1872 година в село Либяхово, днес с. Илинден, в подножието на Пирин, се ражда Борис Сарафов – български офицер, революционер и дипломат, един от стълбовете на националноосвободителното движение в Македония и Одринско. Потомък на българско семейство от Егейска Македония, той оставя ярка следа в историята – не с думи, а с дела, облечени в куртка и шинел, а не във фрази.

🎖️ Офицер, който не избра удобството

Борис Сарафов завършва Военното училище в София през 1894 г. и служи като офицер в Българската армия. Но вместо да гради лична кариера, избира пътя на борбата – напуска армията през 1895 г. и се включва в четническата акция на ВМОК, при която неговата чета временно овладява гр. Мелник. От този момент нататък животът му се слива с идеята за свободна Македония.

⚔️ Революционна мисия

През 1899 г. е избран за председател на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), а по-късно е и задграничен представител на ВМОРО. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) и в дипломатически мисии в Русия, Австро-Унгария и Франция. Признат за изключително активен и енергичен организатор, Сарафов често играе ролята на мост между умерените и по-радикалните среди в освободителното движение.

🗣️ „Кърсто, ще го играя ли царо?“

Известна случка от личния му живот разкрива както характера му, така и братската обич. Неговият по-малък брат, Кръстьо Сарафов – бъдещият титан на българския театър, по онова време е млад актьор, който не получава роли. Борис научава това, събира неколцина четници и влиза в Народния театър с въоръжена делегация. Поглежда директора и пита риторично:

„Кърсто, ще го играя ли царо?“

След тази сцена, брат му започва своята блестяща театрална кариера. Случката иронично подчертава – дори в личното си поведение, Борис Сарафов не търпи несправедливост.

⚠️ Тежък край на борец за единство

След Илинденското въстание, движението преживява тежки вътрешни конфликти. Сарафов се противопоставя на крайностите, но това го прави неудобен за някои кръгове. На 28 ноември 1907 г. в София, заедно с Иван Гарванов, е подло убит от Тодор Пантица – човек, приближен до Яне Сандански. Тялото му е погребано в Централните софийски гробища.

🕯️ Паметта за Борис Сарафов

Борис Сарафов не е просто име в учебниците. Той е символ на една от най-безкористните форми на българщина – онази, която не се измерва с кресливи речи, а с избор между удобството и дълга. И избира дълга.