Софийският митрополит Стефан I благославя цар Борис III
🕯️ На 28 август 1943 г. умира цар Борис III Обединител – една от най-значимите личности в българската история. Неговата смърт бележи повратен момент в съдбата на страната, а наследството му продължава да предизвиква уважение и спорове и до днес.
Ранни години и възкачване
Борис III е роден на 30 януари 1894 г. в София, син на цар Фердинанд I и царица Мария Луиза. През 1918 г., след националната катастрофа и абдикацията на Фердинанд, младият Борис поема престола. България тогава е смазана от Ньойския договор, а задачата му е почти невъзможна – да възстанови авторитета на държавата.
Политика и постижения
В историята цар Борис III остава като „Обединителя“. През 1940 г. той успява дипломатически да постигне връщането на Южна Добруджа – едно от най-големите национални постижения на България през XX век.
По време на Втората световна война води сложна политика на лавиране – България се присъединява към Тристранния пакт, но той отказва да изпрати войски на Източния фронт. Историците отдават значение и на неговата роля за спасяването на българските евреи от депортация.
Смърт и наследство
Цар Борис III умира внезапно на 28 август 1943 г., дни след среща с Хитлер. Официално причината е инфаркт, но съмненията за отравяне никога не са изчезнали. След неговата смърт на престола остава малолетният му син Симеон II, а страната навлиза в още по-бурни времена.
Днес, 82 години по-късно, цар Борис III остава в паметта на народа като владетел, който в най-трудните години е поставял над всичко националния интерес.