Асимилацията на българите в Югославия е сложен исторически процес, протичащ през различни периоди на XX век, особено след създаването на Кралство на сърби, хървати и словенци (1918), по-късно преименувано на Кралство Югославия (1929), и след Втората световна война в рамките на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ).

Исторически контекст

След Първата световна война, с Ньойския договор (1919), България губи значителни територии, сред които Вардарска Македония (днес част от Северна Македония) и Западните покрайнини (днес в Сърбия). В тези области живеят значителни български общности, които са подложени на политика на сърбизация и репресии.

Методи на асимилация

1. Репресии и преследване
   • Още в Кралство Югославия (1918–1941) властите предприемат жестоки мерки срещу българското население. Българските училища са закрити, българските учители и свещеници са прогонени или арестувани.
   • Различни организации, като ВМРО, водят съпротива срещу тази политика, но срещу тях се прилагат сурови наказания.
2. Създаване на „македонска нация“
   • След Втората световна война, по нареждане на Йосип Броз Тито и със съдействието на Коминтерна, се засилва процесът на македонизация. Властите налагат тезата, че македонците са отделен народ, различен от българите.
   • Българското население в Македония е принудено да се самоопределя като „македонско“, а българската история и култура в региона са подложени на преиначаване.
3. Дискриминация и потискане на националното самосъзнание
   • В Югославия отричането на българската идентичност е официална държавна политика.
   • Говоренето на български език се преследва, а тези, които се обявяват за българи, често са подлагани на репресии, включително затвор и насилие.
4. Западните покрайнини (Босилеград и Цариброд)
   • В тези райони (днес в Сърбия) също се прилагат асимилационни мерки – ограничаване на изучаването на български език, натиск за приемане на сръбска идентичност и изселване на българско население.

Последици

• Днес все още има български общности в Северна Македония и Западните покрайнини, но значителна част от тях са асимилирани.
• В Северна Македония все повече хора започват да признават българските си корени, особено след разкритията от архивите.
• В Сърбия българското малцинство продължава да бъде подложено на натиск, въпреки че има официално признание на българите като национално малцинство.