Българската пасивност – катализатор на антибългарската пропаганда в Скопие!

През последните месеци ставаме свидетели на засилена антибългарска кампания в Република Северна Македония, подкрепяна и насърчавана от сръбски и други външни фактори. От съдебното дело срещу Любчо Георгиевски до заплахите срещу председателя на македонския парламент – всичко сочи към целенасочена репресия срещу българите в страната. В същото време българската политическа класа продължава да демонстрира не просто слабост, а пълна липса на национална отговорност.

Докато граждани и организации призовават за осъждане на насилствената македонизация и асимилация на българите, българското външно министерство се занимава с обсъждане на „вдигането на блокадата“ за евроинтеграцията на Скопие. България няма блокада срещу Северна Македония – единственото изискване е спазването на вече поетия ангажимент за вписване на българите в Конституцията. Вместо твърда позиция, виждаме поредното колебание и безволие от страна на българската дипломация.

Междувременно македонските проправителствени медии триумфално възхваляват „подвига“ на Християн Мицкоски на Мюнхенската конференция по сигурност, където той използва платформата си за поредна антибългарска тирада. В България изявлението му плахо се коментира като „дипломатически скандал“, но реалността е много по-страшна. Това не е просто риторична провокация – това е призив за политическа и дипломатическа агресия срещу България.

Как стигнахме дотук? Отговорът е прост: десетилетия наред българските политици премълчават и подминават антибългарската риторика в Скопие. Сега виждаме резултата – един човек, който си въобразява, че може да манипулира европейското обществено мнение по същия начин, по който от години трови умовете на хората в Северна Македония. Антибългарската истерия там вече е достигнала нива, сравними с фанатизма на радикални групировки като „Талибаните“, „Хамас“ и „Хизбула“.

Днес това не е просто „дипломатическа ръкавица“, хвърлена към България – това е открито предизвикателство. Това е системна атака, която цели изолирането на България и представянето ѝ в Европа като „пречка“ за интеграцията на Западните Балкани.

Поредното доказателство за тази агресивна кампания дойде наскоро, когато председателят на парламента на Северна Македония получи заплашителен мейл, свързан с включването на българите в Конституцията. Подобни заплахи са не просто тревожни – те са абсолютно недопустими и трябва да бъдат категорично осъдени. Всякакви форми на натиск, насилие или заплахи срещу институции и отделни личности, независимо от политическата им позиция, са неприемливи. Още по-притеснителна е липсата на адекватна реакция от страна на българските власти, които сякаш се страхуват да защитят не само българските общности в Македония, но и собствената си национална чест.

В София обаче продължава опасното бездействие. Ако българската политика се ограничава до „дипломатически ноти“, значи тя се е провалила. България се нуждае от силна и категорична реакция – ясно и твърдо послание в Брюксел, че няма да търпи повече омраза, манипулации и атаки срещу българската нация.

Въпреки бездействието на властите, българското общество не е безразлично. Сдружение „Илинден“ (www.ilindenbg.com), което от години защитава правата на македонските българи, активно работи за осветляване на историческите и съвременни репресии срещу тях. В тази връзка, наскоро беше стартирана петиция за осъждане на насилствената македонизация и асимилация на българите в Пиринския край и бивша Югославия. Всеки, който иска да подкрепи това усилие, може да го направи на този линк.

Боже, пази България, защото не се вижда кой друг ще го направи.