Редактор 
Лупчо Георгиевски обяснява решението за отлагане на протеста в София в знак на съпричастност към жертвите на трагедията в Кочани, подчертавайки важността на състраданието и продължаването на борбата за правата на македонските българи
Репресиите срещу македонските българи продължават, а последните събития показват тревожна тенденция за засилване на натиска върху хора, които се самоопределят като българи. Преследванията чрез правосъдната система и институционалните заплахи са част от стратегията за ограничаване на правата и свободите на тази общност в Република Северна Македония.
Контекстът на репресиите
През последните години българската общност в Северна Македония многократно алармира за случаи на дискриминация, институционален натиск и дори криминализиране на изразяването на национална идентичност. Организации за защита на човешките права, както и българското правителство, нееднократно са осъждали тези практики, но ситуацията продължава да ескалира.
Конкретният случай
На 27 февруари 2025 година македонският българин Любчо Георгиевски е призован в Основното публично обвинителство в Битоля като заподозрян за “ширене на расистки и ксенофобски материали”. Този случай повдига въпроса дали правосъдието в страната не се използва като инструмент за репресия срещу неудобни гласове.
Изявление на засегнатото лице:
„Репресијата против Македонските Бугари не престанува! Државата повторно прибегнува кон заплашување, кон фабрикување кривични пријави и монтирани случаи, само за да нѐ замолчи, да нѐ избрише, да нѐ натера да се откажеме од сопствениот идентитет…“
Международната реакция
България, както и Европейският съюз, са длъжни да следят отблизо тези репресии. Включването на антибългарската реторика в институционалния дискурс и злоупотребата със съдебната власт за политически цели са в пряко противоречие с принципите на демокрацията и човешките права.
Заключение
Демократичните общества се изграждат върху свободата на изразяване и правото на идентичност. Днешната ситуация в Северна Македония е изпитание не само за българската общност там, но и за европейските институции, които трябва да покажат дали са готови да защитават своите ценности. Въпросът остава: ще продължи ли международната общност да мълчи, докато една част от населението е систематично дискриминирана?
