Редактор 
преди 91 години, България преживява един от най-драматичните си политически завои – превратът на 19май 1934 г. Властта е поета от Военния съюз и кръга „Звено“, начело с Кимон Георгиев. Демокрацията е поставена в скоби, партиите са забранени, а македонското движение – подгонено и обезглавено.
Забранени партии, натиск и мълчание
Новото правителство започва с обещания за ред, стабилност и „национално възраждане“. Но още в първите дни става ясно – свободното слово и политическият плурализъм стават нежелани. Партиите са официално забранени със закон, гражданските свободи – сведени до минимум.
Целта е ясна: пълна централизация на властта.
А първият, който плаща цената за това – македонското движение, борещо се за свободата на българите извън пределите на страната.
Иван Михайлов – враг на режима
Лидерът на македонското движение Иван Михайлов е обвинен в заговор и осъден на смърт задочно. Принуден е да избяга в чужбина, където продължава дейността си. С него напускат и надеждите на хиляди българи от Македония, че ще видят освобождение със силата на собствената си организация.
Кой спечели от репресиите?
След погрома над движението, сръбските интереси в Македония получават облекчение. Слабата и разделена България вече не е фактор. Македонската кауза е обявена за „опасна“, а външната политика се преориентира към компромиси.
Истината е горчива:
Превратът от 10 май 1934 г. заглушава не само вътрешната демокрация, но и националната кауза за българите в Македония.
